Един от участниците дори не показвал
произведенията си. Просто правел някакви малки неща в гората - ако случайно
някой ги види, ако му се сторят красиви, чудесно. Ако никой не попадне на тях,
също толкова хубаво. Преди това пък поискал от готвачката джанки - тя
помислила, че е гладен, а на него му трябвали ето за това:
Друга художничка видяла сянката, която
хвърлял чучурът на селската чешма. И лекичко я изчегъртал в мазилката - защото
боята би стояла твърде натрапчиво. Сега следобед чешмата има две сенки - бяла и
черна, които в някакъв момент се сливат.
Между две дървета виси зелен облак от
скрипка, местно увивно растение. Седмица по-късно облакът е като направен от
ковано желязо - зеленината е опадала, клонките са почернели и извивките им са
станали графични.
Един селски мост тръгва към другия бряг, но нещо го стряска и той се свива,
сякаш опарен.
Толкова естествено говорят тези творби езика на гората и на селото в нея, че
почти се боя да напиша, че са дело на търновската група художници
"Дупини" (наречени така по едната махала на селото) и техните гости
от международния симпозиум "Изкуство-природа", сред които японци, корейци, израелка и т.н. Най-чистото преживяване би
било човек просто да попадне на тях, разхождайки се из гората, да зърне
например червената паяжина от прежда, чиито хоризонтали секат вертикалите на
дърветата в определен час на деня, или леките глухарчета от клонки, които се
носят в короната на едно дърво. Да не знае какво е това, което вижда, да е
насаме с него без имена и табели.
И все пак ме гложди, че ако е премълчано, ще бъде подминато и може би -
разрушено. Макар че времето по условие е съавтор на тези творби. Ако все пак
искате да ги видите, село Габровци е на 15 километра от Търново.
А ето и блога на Duppini - http://duppini.blogspot.com/
Публикувано 11th
August 2013 от Точица
Етикети: land art Велико Търново Дупини
